Когато от любов ми се мълчи
Понякога, когато замълча
и свия в шепичка душата си,
тогава плисва в мен дъжда
и мие с капки самотата ми.
До бяло лъсва всичко в мен,
дори невидимото за окото,
а вятърът, родил рефрен,
запява тихичко в сърцето.
Тогава слушам прежадняла,
а в гърлото ми стих клокочи.
Аз никак даже не съм онемяла,
но просто от любов ми се мълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
