6 июн. 2012 г., 22:49

Когато от любов ми се мълчи 

  Поэзия » Любовная
1160 0 9

Понякога, когато замълча

и свия в шепичка душата си,

тогава плисва в мен дъжда

и мие с капки самотата ми.

До бяло лъсва всичко в мен,

дори невидимото за окото,

а вятърът, родил рефрен,

запява тихичко в сърцето.

Тогава слушам прежадняла,

а в гърлото ми  стих клокочи.

Аз никак даже не  съм онемяла,

но просто от любов ми се мълчи.

 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??