6 jun 2012, 22:49

Когато от любов ми се мълчи 

  Poesía » De amor
1159 0 9

Понякога, когато замълча

и свия в шепичка душата си,

тогава плисва в мен дъжда

и мие с капки самотата ми.

До бяло лъсва всичко в мен,

дори невидимото за окото,

а вятърът, родил рефрен,

запява тихичко в сърцето.

Тогава слушам прежадняла,

а в гърлото ми  стих клокочи.

Аз никак даже не  съм онемяла,

но просто от любов ми се мълчи.

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??