Понякога, когато замълча
и свия в шепичка душата си,
тогава плисва в мен дъжда
и мие с капки самотата ми.
До бяло лъсва всичко в мен,
дори невидимото за окото,
а вятърът, родил рефрен,
запява тихичко в сърцето.
Тогава слушам прежадняла,
а в гърлото ми стих клокочи.
Аз никак даже не съм онемяла,
но просто от любов ми се мълчи.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
