1 дек. 2013 г., 22:44

Когато при тебе се спрах 

  Поэзия » Любовная
698 0 2

Колко много моменти пропуснах
и колко много обич прескочих?
Колко жадни очи почувствах
и колко тъжни гласове отминах?

Колко пенливи вина пресуших
и колко пъти с пресъхнали устни въздишах?
Колко болки сама преживях
и колко радости нарочно изпуснах?

 

Колко сметки  сама изплатих
и колко борчове още направих?
Колко лесно влизах в чужди сърца...
Но своето за тебе запазих!

 

Колко дълго търсих любовта...
Онази, потопената в сбъднатост.
Чак когато при тебе се спрях.
Чак тогава нея познах!

 

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??