Когато при тебе се спрах
Колко много моменти пропуснах
и колко много обич прескочих?
Колко жадни очи почувствах
и колко тъжни гласове отминах?
Колко пенливи вина пресуших
и колко пъти с пресъхнали устни въздишах?
Колко болки сама преживях
и колко радости нарочно изпуснах?
Колко сметки сама изплатих
и колко борчове още направих?
Колко лесно влизах в чужди сърца...
Но своето за тебе запазих!
Колко дълго търсих любовта...
Онази, потопената в сбъднатост.
Чак когато при тебе се спрях.
Чак тогава нея познах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
