СашоМ (Сашо Маринов)
43 1297
19 июн. 2009 г., 11:48

Когато пролетта догаря 

  Поэзия » Любовная
902 0 13

                       

                              Когато пролетта догаря

                        и се прелива в лятото,

                        навред се носят чудни аромати

                        на хиляди цветя, дървета и треви.

                        Цъфти акацията снежнобяла,

                        а после вятърът разнася

                        жълтия прашец на дъхави липи.

 

                        Сърцето бие учестено.

                        Възбуждащо и топло е,

                        вървят момичета, момчета

                        с влюбени очи.

                        Не мога да заспя,

                        взирам се, напред вървя

                        и търся твоите очи.

 

                        И срещнах две очи красиви, топли,

                        погледнаха ме срамежливо,

                        примигнаха ми закачливо,

                        а после с дръзки погледи

                        ме изпиваха докрай проникващо.

                        Очите ни рисуваха взаимност

                        и две сърца се сливаха в едно.

 

                        И стана чудото - магия,

                        която изцяло ни плени.

                        Не помня колко време мина,

                        стояхме трепетни и влюбени,

                        а после, като на първа среща,

                        целувах те и те прегръщах,

                        преливащ от страст и нежност.    

 

  

                  

© Сашо Маринов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??