Когато пролетта догаря
Когато пролетта догаря
и се прелива в лятото,
навред се носят чудни аромати
на хиляди цветя, дървета и треви.
Цъфти акацията снежнобяла,
а после вятърът разнася
жълтия прашец на дъхави липи.
Сърцето бие учестено.
Възбуждащо и топло е,
вървят момичета, момчета
с влюбени очи.
Не мога да заспя,
взирам се, напред вървя
и търся твоите очи.
И срещнах две очи красиви, топли,
погледнаха ме срамежливо,
примигнаха ми закачливо,
а после с дръзки погледи
ме изпиваха докрай проникващо.
Очите ни рисуваха взаимност
и две сърца се сливаха в едно.
И стана чудото - магия,
която изцяло ни плени.
Не помня колко време мина,
стояхме трепетни и влюбени,
а после, като на първа среща,
целувах те и те прегръщах,
преливащ от страст и нежност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сашо Маринов Todos los derechos reservados
