Когато пътят ми е само тревога...
Когато пътят ми е само тревога...
умея мълчаливо да те обичам,
прости, че само така мога...
идеална не съм, не го отричам...
И твоята мисъл пак ми шепти...
дори в сянката ти аз надничам,
когато в нас тихо завали...
и музиката си тихо събличам...
И твоят вопъл пак ме зове,
а сенките - птици отлетели,
но стоплям ли те мъничко поне...
или съм от онези навиците остарели...
Чуваш ли нежността на камбанките?...
Те бият една в друга...
Това е танца на нестинарките...
те не са заблуда...
Да ходим по жарава ни е писано,
а не да позволяваме да ни размиват капките...
макар, че и те биха те целували влюбено,
но не достатъчно, както аз бих искала...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Тодорова Все права защищены
