Когато пътят ми е само тревога...

7.02.2008 г., 15:23 ч.

Поезия » Любовна

597 1 2

Когато пътят ми е само тревога...
умея мълчаливо да те обичам,
прости, че само така мога...
идеална не съм, не го отричам...

И твоята мисъл пак ми шепти...
дори в сянката ти аз надничам,
когато в нас тихо завали...
и музиката си тихо събличам...

И твоят вопъл пак ме зове,
а сенките - птици отлетели,
но стоплям ли те мъничко поне...
или съм от онези навиците остарели...

Чуваш ли нежността на камбанките?...
Те бият една в друга...
Това е танца на нестинарките...
те не са заблуда...

Да ходим по жарава ни е писано,
а не да позволяваме да ни размиват капките...
макар, че и те биха те целували влюбено,
но не достатъчно, както аз бих искала...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

bebka_snake (Надя Тодорова)

2008-02-07T16:55:42+02:00

благодаря
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

2008-02-07T15:32:06+02:00

Много хубаво...Поздрави