Feb 7, 2008, 3:23 PM

Когато пътят ми е само тревога...

  Poetry » Love
898 1 2

Когато пътят ми е само тревога...
умея мълчаливо да те обичам,
прости, че само така мога...
идеална не съм, не го отричам...

 

И твоята мисъл пак ми шепти...
дори в сянката ти аз надничам,
когато в нас тихо завали...
и музиката си тихо събличам...

 

И твоят вопъл пак ме зове,
а сенките - птици отлетели,
но стоплям ли те мъничко поне...
или съм от онези навиците остарели...

 

Чуваш ли нежността на камбанките?...
Те бият една в друга...
Това е танца на нестинарките...
те не са заблуда...

 

Да ходим по жарава ни е писано,
а не да позволяваме да ни размиват капките...
макар, че и те биха те целували влюбено,
но не достатъчно, както аз бих искала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...