Когато пътят ми е само тревога...
умея мълчаливо да те обичам,
прости, че само така мога...
идеална не съм, не го отричам...
И твоята мисъл пак ми шепти...
дори в сянката ти аз надничам,
когато в нас тихо завали...
и музиката си тихо събличам...
И твоят вопъл пак ме зове,
а сенките - птици отлетели,
но стоплям ли те мъничко поне...
или съм от онези навиците остарели... ...