След всички недописани от мене редове.
След бурите вилняли вътре в мене,
ще те изгубя в римите на своите стихове,
изплакани в безлунните очи на дъждовете.
След дълго взиране в пролуките без изход
към скритата врата на твоята обич,
когато от безверието не намеря проход,
ще те изгубя и от съня си - тиха нежност.
И не че се страхувам от живота и смъртта.
Душата ми от болка е калена в огън.
Страхувам се единствено, че любовта,
ще си отиде неоткрила твоя стон и вопъл. ...