14 мая 2009 г., 10:27

Когато се обичат като никога

660 0 6

Морето ли разплака всички влюбени?

Нептун ли ги прободе с абордажите,

защо лицата пак не са им румени?

Ще кажете ли ми, кога ще кажете?

 

Природата ли със сипей и езици

ще ближе пресни рани тъй коварно,

кога ще гледат полета на птиците?

Кога един на друг ще си повярват?

 

Кога в небето той ще види нея,

„Обичам те” ще каже като припеви,

кога отново тя ще се засмее,

когато се обичат... като никога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хехе,това за по-добрите произведения звучи леко като реклама, агитация, обещание...извинение...Пиши си, Митко (мога да те наричам така,или?) Коментарите тук не са критерий. Иначе определено едно от нещата ти,които ми допадат стилово
  • поздрав
  • Добре знаеш че не съм казал това. Все пак уважавам мнението ти.
    Както и да е. Лек ден.
  • Ами може би защото не съм интелигентен - затова!!! А това, че не си коментиран напоследък изобщо не го преживявай и хич да не ти пука!!! Ако пък ти пука обаче потърси причината, защото си посещаван - все пак 70 пъти е посещавано до сега!!! А и "най-добрите" за теб, може да не са "най-добрите" за други!!! Така, че всичко е относително!!! Все пак очакваме тежката ти артилерия!!! Поздрави
  • Къде не се разбира? Точно тук съм вложил скрит смисъл,помислих си че повечето интелигентни хора тук ще усетят тънката нишка.
    С положителност не е толкова просто колкото изглежда. Виждам че напоследък не съм "коментиран" толкова много както преди, но просто се опитвам да разнообразя стила си с различни произведения.
    Още не сте видели най-добрите, тях ще ги пазя...поне още известно време.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...