14.05.2009 г., 10:27

Когато се обичат като никога

659 0 6

Морето ли разплака всички влюбени?

Нептун ли ги прободе с абордажите,

защо лицата пак не са им румени?

Ще кажете ли ми, кога ще кажете?

 

Природата ли със сипей и езици

ще ближе пресни рани тъй коварно,

кога ще гледат полета на птиците?

Кога един на друг ще си повярват?

 

Кога в небето той ще види нея,

„Обичам те” ще каже като припеви,

кога отново тя ще се засмее,

когато се обичат... като никога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хехе,това за по-добрите произведения звучи леко като реклама, агитация, обещание...извинение...Пиши си, Митко (мога да те наричам така,или?) Коментарите тук не са критерий. Иначе определено едно от нещата ти,които ми допадат стилово
  • поздрав
  • Добре знаеш че не съм казал това. Все пак уважавам мнението ти.
    Както и да е. Лек ден.
  • Ами може би защото не съм интелигентен - затова!!! А това, че не си коментиран напоследък изобщо не го преживявай и хич да не ти пука!!! Ако пък ти пука обаче потърси причината, защото си посещаван - все пак 70 пъти е посещавано до сега!!! А и "най-добрите" за теб, може да не са "най-добрите" за други!!! Така, че всичко е относително!!! Все пак очакваме тежката ти артилерия!!! Поздрави
  • Къде не се разбира? Точно тук съм вложил скрит смисъл,помислих си че повечето интелигентни хора тук ще усетят тънката нишка.
    С положителност не е толкова просто колкото изглежда. Виждам че напоследък не съм "коментиран" толкова много както преди, но просто се опитвам да разнообразя стила си с различни произведения.
    Още не сте видели най-добрите, тях ще ги пазя...поне още известно време.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...