Когато се огледаш в себе си
Поглеждаш в очите си -
май променил си се,
вече го няма жаркият огън.
Угасвал е тихо той през годините
след всяко падение и всяко "не мога".
И бръчици ситни по лицето ти има
от ядове, болка, от страх и тъга.
В косите навяла сребристата зима,
по устните трепка една празнота.
Очи нецелунати, ръце непрегърнати,
в дома е самотно и тихо, и празно.
И как ти се иска да са ти върнати -
времето с хиляди думи неказани.
И някак си късно е сега да го мислиш,
щом мечтите са в спомен превърнати.
Променил си се, май, без да го искаш,
неусетно и бавно, гонейки времето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
