Zlatka` (Някоя)
114 159
15 июн. 2010 г., 10:11

Когато се огледаш в себе си 

  Поэзия
605 0 3

Поглеждаш в очите си -

май променил си се,

вече го няма жаркият огън.

Угасвал е тихо той през годините

след всяко падение и всяко "не мога".

 

И бръчици ситни по лицето ти има

от ядове, болка, от страх и тъга.

В косите навяла сребристата зима,

по устните трепка една празнота.

 

Очи нецелунати, ръце непрегърнати,

в дома е самотно и тихо, и празно.

И как ти се иска да са ти върнати -

времето с хиляди думи неказани.

 

И някак си късно е сега да го мислиш,

щом мечтите са в спомен превърнати.

Променил си се, май, без да го искаш,

неусетно и бавно, гонейки времето.

© Някоя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??