Когато се прегръщаме
909
0
0
"Когато се прегръщаме"
Навън е светло, а в небето слънцето - далеч
и в стаята нахлуха неисканите му лъчи.
Не ги изгоних - аз очаквах да вали,
за да прегърна този дъжд с обич!
И зная - утре може и да завали,
а аз ще тръгна пак на север,
но в гърдите ми сърцето няма да заспи,
защото едва сега то лудо ще забие!
Ще сляза аз на гарата в дъжда,
ще се скрия в някой тъмен коридор
и тогава ще помоля този дъжд да спре,
за да не мокри нашите ръце,
когато се прегръщаме!
Септември 2004 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Горан Русинов Все права защищены
