Когато се прегръщаме

"Когато се прегръщаме"

Навън е светло, а в небето слънцето - далеч

и в стаята нахлуха неисканите му лъчи.

Не ги изгоних - аз очаквах да вали,

за да прегърна този дъжд с обич!

И зная - утре може и да завали,

а аз ще тръгна пак на север,

но в гърдите ми сърцето няма да заспи,

защото едва сега то лудо ще забие!

Ще сляза аз на гарата в дъжда,

ще се скрия в някой тъмен коридор

и тогава ще помоля този дъжд да спре,

за да не мокри нашите ръце,

когато се прегръщаме!

                              Септември 2004 г.