Когато се прегръщаме
"Когато се прегръщаме"
Навън е светло, а в небето слънцето - далеч
и в стаята нахлуха неисканите му лъчи.
Не ги изгоних - аз очаквах да вали,
за да прегърна този дъжд с обич!
И зная - утре може и да завали,
а аз ще тръгна пак на север,
но в гърдите ми сърцето няма да заспи,
защото едва сега то лудо ще забие!
Ще сляза аз на гарата в дъжда,
ще се скрия в някой тъмен коридор
и тогава ще помоля този дъжд да спре,
за да не мокри нашите ръце,
когато се прегръщаме!
Септември 2004 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Горан Русинов Всички права запазени