Когато се срути Вълшебният Мост
Когато се срути Вълшебният Мост…
С дребнави неща претоварен,
взривяван от чести скандали,
Вълшебният Мост между тях се огъна,
потръпна предсмъртно,
а после …потъна
в катрана на ада.
Застинали гледаха как,
замина с последния влак
и… еднопосочен билет,
една смъртоносно ранена любов.
На пустия вече перон,
остана самотен кашон...
с отминало щастие
и жалки останки
от рухнали кули.
Подобни на мраморни статуи,
две осакатени самотни души,
стоят онемели от двете страни
на страшната пропаст
и с ужас разбират
кой... пътят им кратък
до другия бряг разруши.
До болка се взират "Отсреща",
което е станало вече
непреодолимо далече.
И няма да може никой от тях
отново да стигне „Оттатък“.
където…
преди да се срути Вълшебният Мост,
с искрящи от обич очи и радостен смях,
го чакаше „Някой“…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Запрянов Все права защищены
