14 мая 2024 г., 15:58

Когато ще е късно

437 1 0

Вървя със плахи стъпки по земята,

която някога над мен ще тегне.

Уж нямам поводи за срам.

Порокът ми е, че съм беден.

И се ослушвам като в чуждо място,

нарамил старите си лаври.

Макар, че хващан съм на много тясно,

не помня как съм се избавил...

Дали се пусках по инерция

или минавах между капките? 

Без цел, посока и претенции,

удобно си подлагах с факти...

Каквото бе - такова. Точка. 

Да мине ден и друг да дойде. 

Живях във паузи сред отсрочки 

на шансовете си безброй. 

А днес отварям си портфейла, 

(почти е слепнал от година) 

рецепта някаква си зейна, 

и вътре скрил съм детелина. 

Понеже вечно се оплаквам 

на Бог, че нямам си късмет, 

аз явно сам го подминавам. 

Добре, че не подминах теб. 

Вървя с обувките на дявола 

и нагло дърпам му опашката, 

а ти, че сякаш недострадала, 

с душата си за мен му плащаш... 

Уви, но аз не заслужавам. 

(Ще кажеш, колко ме обичаш.)

Сега се сетих, имам срам. 

Освен бедняк, съм и различен. 

Но аз ще се запомня прѝживе, 

богат с любов от тебе даром. 

Гневя се, че не бях си ближен 

и в себе си загубих вяра... 

Тогава в онзи миг на преобръщане, 

преди да ме покрият с пръст, 

ще моля Господ за завръщане, 

но Той ще ти посочи свещ и кръст... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

13.05.2024

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...