23 янв. 2008 г., 19:35

Когато си далеч от мен

2.6K 0 8

Когато си далеч от мен,

далече съм от себе си.

И няма нощ, и няма ден,

и няма ги вълшебствата.

 

И всеки миг без теб е нож,

и реже на парчета радостта.

И много, много ми е тежко.

Безцветен е без теб света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Константинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е,света със всичките си цветове може да се обезличи! Само без един човек...И всичко става безлично някакси... Истинско е!
  • Прочетох всичките ти стихоторения. Не съм оставяла коментари, но ми много ми харесаха и със сигурност ще се връщам да ги препрочитам пак и пак. Което май е по-важно от самият коментар. Поздрави!
  • Много хубав стих!
  • Поздрав!!!
  • Прекрасен нежен влюбен стих!
    ...и няма ги вълшебствата...
    така си е. с обич, Пламен.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...