Когато си от другата страна...
Когато си от другата страна,
за миг небето в облаци се скрива.
Изчезват слънце, птици и луна…
И само мрак във вените се влива.
Усещаш болка. Само тя е тук,
заседнала дълбоко във гърдите.
И вопъл е единственият звук,
отекващ резонансно във стените.
Иглите в теб неистово горят
или обратното – студът те вледенява.
Не искаш да поемеш този път,
но нищо друго, сякаш не остава.
Когато си от другата страна
безумно търсиш всеки лъч надежда,
усмивка и протегната ръка,
и малко нежност, само малко нежност.
За да преминеш всеки пъклен кръг,
от всички девет кръгове на Ада
и да поискаш да се върнеш тук,
ти знаеш ли, че много малко трябва.
Най-простичка, човешка топлина,
защото никой, никой не е вечен,
но щом си жив издишвай светлина!
Бъди добър! Просто бъди човечен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
