Когато си от другата страна,
за миг небето в облаци се скрива.
Изчезват слънце, птици и луна…
И само мрак във вените се влива.
Усещаш болка. Само тя е тук,
заседнала дълбоко във гърдите.
И вопъл е единственият звук,
отекващ резонансно във стените.
Иглите в теб неистово горят
или обратното – студът те вледенява.
Не искаш да поемеш този път,
но нищо друго, сякаш не остава. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up