Kогато си отидеш надалече, времето за мен ще спре.
Всичко ще утихне, ще замълчи,
ще те чака отново да се върнеш и да го съживиш.
Да се върнеш при мен...
И ще те чакам, колкото трябва,
за да бъдем отново заедно с теб,
отново щастливи и по-щастливи...
Когато си заминеш, eдна звезда в небето ще заплаче,
както плача аз сега... и небето  ще замълчи за теб, за тази звезда.
Но тя няма да угасва... ще те чака
да се върнеш при мен.
Само блясъкът й ще забледнее
и аз няма да се смея, само ще я гледам...
за да не извикам от болка...
Когато заминеш... моят смях ще спре и няма да се чува...
Всичко ще се превърне във въздишка и едно очакване...
чакане на теб... по-скоро и по-скоро да се върнеш...
... и да съживиш всичко отново...
          ... И моята усмивка!!!