9.05.2007 г., 9:12

Когато си отидеш...

976 0 0

Kогато си отидеш надалече, времето за мен ще спре.
Всичко ще утихне, ще замълчи,
ще те чака отново да се върнеш и да го съживиш.
Да се върнеш при мен...
И ще те чакам, колкото трябва,
за да бъдем отново заедно с теб,
отново щастливи и по-щастливи...
Когато си заминеш, eдна звезда в небето ще заплаче,
както плача аз сега... и небето  ще замълчи за теб, за тази звезда.
Но тя няма да угасва... ще те чака
да се върнеш при мен.
Само блясъкът й ще забледнее
и аз няма да се смея, само ще я гледам...
за да не извикам от болка...
Когато заминеш... моят смях ще спре и няма да се чува...
Всичко ще се превърне във въздишка и едно очакване...
чакане на теб... по-скоро и по-скоро да се върнеш...
... и да съживиш всичко отново...
          ... И моята усмивка!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...