14 дек. 2007 г., 08:33
Минутите на обич споделена
изнизват се, зърна на броеница,
душата изтерзана, наранена
стене като уловена птица.
Отплуват бавно ден след ден
минутите на щастие бленувано
и осъзнавам, че не си до мен,
любовта ни е завинаги изгубена.
Сега съм сам и сам ще си умра,
не вярвам любовта да се повтори,
не мога мислите за теб да спра
и крачат, крачат... Натежали от умора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация