Когато си тръгнеш

Отново искаш аз да ти простя.

Отново искаш всичко да забравя.

Ще ми простиш ли ако аз сгреша?

Ще ми дадеш ли шанс да се поправя?

Веднъж ли ти си тръгваше от мен?

Намираше при някой друг утеха

и аз те чаках. Чаках ден след ден,

ненужен като непотребна дреха.

Кажи ми, мога ли да ти простя?

При теб това превърна се във навик.

Със мен достатъчно си поигра,

и много болка в мене ти остави!

Когато пак си тръгнеш и решиш

отново някога да се завърнеш

ще кажа само – скъпа, ти грешиш!

Във твоя Ад не можеш да ме върнеш!