Когато си тръгнеш от мене,
ще бъде ден като днешния,
на прага ще съм вледенена,
за последен поглед копнееща.
Когато си тръгнеш от мене,
ще бъде нощ на безлуние,
за да не виждаш сълзите ми,
обречени на бездумие.
Когато си тръгнеш от мене,
ще бъде живот като смърт,
застинал в горчиво безвремие,
поел за никъде път.
Когато си тръгнеш от мене
и след мене усетиш болката,
върни ми щастливото време,
върни ми отново посоката.
© Дорика Цачева Все права защищены