Когато си тръгнеш от мене,
ще бъде ден като днешния,
на прага ще съм вледенена,
за последен поглед копнееща.
Когато си тръгнеш от мене,
ще бъде нощ на безлуние,
за да не виждаш сълзите ми,
обречени на бездумие.
Когато си тръгнеш от мене,
ще бъде живот като смърт,
застинал в горчиво безвремие,
поел за никъде път.
Когато си тръгнеш от мене
и след мене усетиш болката,
върни ми щастливото време,
върни ми отново посоката.
© Дорика Цачева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
