Когато си тръгнеш от мене,
ще бъде ден като днешния,
на прага ще съм вледенена,
за последен поглед копнееща.
Когато си тръгнеш от мене,
ще бъде нощ на безлуние,
за да не виждаш сълзите ми,
обречени на бездумие.
Когато си тръгнеш от мене,
ще бъде живот като смърт,
застинал в горчиво безвремие,
поел за никъде път.
Когато си тръгнеш от мене
и след мене усетиш болката,
върни ми щастливото време,
върни ми отново посоката.
© Дорика Цачева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
