Когато си тръгваш от мен
и всичко със себе си вземeш,
превръщам се в есенен ден.
Нощта става тъжна Вселена.
И руква порой от сълзи.
Сърцето тупти, ще се пръсне,
а споменът тихо пълзи
в душата, от скръб земетръсна.
Отиваш си - тъй, предрешен
в наметка, набързо скроена.
Знам, времето ще съблече
мечтите ми несподелени.
© Лилия Кашукеева Все права защищены