6 июн. 2005 г., 20:41  

Когато си тръгваш 

  Поэзия
1061 0 2

Когато си тръгваш от мен
и всичко със себе си вземeш,
превръщам се в есенен ден.
Нощта става тъжна Вселена.

И руква порой от сълзи.
Сърцето тупти, ще се пръсне, 
а споменът тихо пълзи
в душата, от скръб земетръсна.

Отиваш си - тъй, предрешен
в наметка, набързо скроена.
Знам, времето ще съблече
мечтите ми несподелени.

© Лилия Кашукеева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси!Наистина се ръководех от истински чувства,когато го писах и може би за това е така!
  • Стихотворението е невероятно нежно и дори трогващо..
Предложения
: ??:??