Jun 6, 2005, 8:41 PM  

Когато си тръгваш

  Poetry
1.3K 0 2

Когато си тръгваш от мен
и всичко със себе си вземeш,
превръщам се в есенен ден.
Нощта става тъжна Вселена.

И руква порой от сълзи.
Сърцето тупти, ще се пръсне, 
а споменът тихо пълзи
в душата, от скръб земетръсна.

Отиваш си - тъй, предрешен
в наметка, набързо скроена.
Знам, времето ще съблече
мечтите ми несподелени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Кашукеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси!Наистина се ръководех от истински чувства,когато го писах и може би за това е така!
  • Стихотворението е невероятно нежно и дори трогващо..

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...