1 февр. 2008 г., 22:37

Когато си замина

1.1K 0 1
Kогато си замина, ще ти липсвам ли?
Ще изпиташ ли поне малко болка?
Когато си замина, ще си спомниш ли как те обичах?
Ще си спомниш ли кой те крепеше през тези години?

Когато си замина, ще ти липсвам ли?
Ще пророниш ли поне една сълза?
И ето, казвам ти сбогом и си тръгвам, оставям те!
Казах ти сбогом, не ще те обикна никога вече.

Моята душа копнееше за твоята,
сега си тъй самотна, какво ще правиш?
Сега ме търсиш, но когато си заминах, се изсмя!
Сега си сама, няма кой да те крепи!

Търсиш ме пак и пак, и пак, но е късно вече!
Аз ти казах сбогом, забрави ме, остави ме!
Защо сега ми казваш колко си ме обичала?
Защо сега ме търсиш, а не когато бях до теб?

Любовта си отиде, а заедно със нея и аз.
Любовта си отиде, поне от моя живот.
Любовта, сега чак разбра какво е, нали?
Съжалявам, казвам ти довиждане, забрави ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги ме трогва, когато един мъж се сбогува по този начин с жена.. Но като че ли тук само ти усещаш болката си; целта е да накараш и другите да я почувстват.. Все пак доста ми хареса !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...