Когато смъртта е спасение...
По повод документалния филм на National Geographic - "Работници". В памет на всички невръстни деца, изгубили живота си (и в пряк, и в преносен смисъл) по широките индийски полета...
Пресъхнали устните жадно
и стискайки зъби в умора -
и пек ги мори,
и глад ги тресе,
а се борят с земята сурова.
Какви хора! -
На вятъра рожби велики,
а майка им - черна земя е.
Гордостта ги крепи,
а духът им - като вятъра -
пристан не знае.
Няма ден да отпуснат глава...
И луната понякога става
тяхна мащеха.
Ровят в пръстта -
за поминъка
прескъпо плащаха.
А отгоре ги гледаше тежко,
свил юмруци,
набръчкал се облак.
Как догарят деца -
като свещи!
И преглъщат последния залък.
„Има Господ!" - крещяха очите,
и със вяра
разквасваха устни.
„Боже,
моля те, чуй ни молитвите!
Нека този живот ни напусне..."
И смъртта им не бе наказание -
те я чакаха
с радост и с чест.
Тази смърт беше тяхно спасение.
И спасява нещастни.
До днес...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
