Когато сълзите се опитват да ме удавят...
Тъне слънцето в забрава и няма светъл лъч в нощта.
Само твоята усмивка ще сгрее тъжната душа.
От мъка аз по тебе чезна,като свещ догаря моето сърце,
и душата ми е бездна, в която жадно търся те с ръце.
По устните ми ще познаеш,че викам те "Ела...".
В мислите ще знаеш,че тъжна съм без теб сега.
Очите ти така безлични издават моята вина.
Защо си тръгна тъй ядосан и отне ми любовта?!
Питам се и сама незная...защо ли да не сложа края...?
Сълзите ми се стичат, като изворна вода.
Събирам ги във шепи и омесвам ги с кръвта.
С шепот самотен и стръкче надежда, посреща ме зората на деня.
Не ме търси...
Ти не си виновен.
Аз сама избрах смъртта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николета Русева Все права защищены
Mерси много Cveteto 