Когато сълзите се опитват да ме удавят...
Тъне слънцето в забрава и няма светъл лъч в нощта.
Само твоята усмивка ще сгрее тъжната душа.
От мъка аз по тебе чезна,като свещ догаря моето сърце,
и душата ми е бездна, в която жадно търся те с ръце.
По устните ми ще познаеш,че викам те "Ела...".
В мислите ще знаеш,че тъжна съм без теб сега.
Очите ти така безлични издават моята вина.
Защо си тръгна тъй ядосан и отне ми любовта?!
Питам се и сама незная...защо ли да не сложа края...?
Сълзите ми се стичат, като изворна вода.
Събирам ги във шепи и омесвам ги с кръвта.
С шепот самотен и стръкче надежда, посреща ме зората на деня.
Не ме търси...
Ти не си виновен.
Аз сама избрах смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Русева Всички права запазени
Mерси много Cveteto 