18.06.2004 г., 10:43

Когато сълзите се опитват да ме удавят...

2.4K 0 1

Тъне слънцето в забрава и няма светъл лъч в нощта.
Само твоята усмивка ще сгрее тъжната душа.
От мъка аз по тебе чезна,като свещ догаря моето сърце,
и душата ми е бездна, в която жадно търся те с ръце.
По устните ми ще познаеш,че викам те "Ела...".
В мислите ще знаеш,че тъжна съм без теб сега.
Очите ти така безлични издават моята вина.
Защо си тръгна тъй ядосан и отне ми любовта?!
Питам се и сама незная...защо ли да не сложа края...?
Сълзите ми се стичат, като изворна вода.
Събирам ги във шепи и омесвам ги с кръвта.
С шепот самотен и стръкче надежда, посреща ме зората на деня.
Не ме търси...
Ти не си виновен.
Аз сама избрах смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Mерси много Cveteto Как ще се сардя, и с 2 да беше го оценила,пак щях да се радвам,че си отделила време да го прочетеш

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...