Когато със душата си усещам ти шамара
Проникваш пак през погледа ми
и пак твърдиш, че виждаш нещо...
Какво е този път? - кажи ми...
Че пак усещам, става тук горещо!
Дали са пак лъжи,
или пък изневяра?
Не виждаш ли, че мене ме боли,
когато със душата си усещам ти шамара?
Шамар да беше от ръка -
бих с лекота го преживяла.
Макар че би било голяма мъка -
без страх от тебе щом пък съм живяла?!
Но ето, че душата ми кърви,
нарязана, пребита и ранена...
Пак нещо с мене не върви?...
Защо?...
Когато всъщност аз съм наранена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
и си те обичам :*
