Когато със душата си усещам ти шамара
Проникваш пак през погледа ми
и пак твърдиш, че виждаш нещо...
Какво е този път? - кажи ми...
Че пак усещам, става тук горещо!
Дали са пак лъжи,
или пък изневяра?
Не виждаш ли, че мене ме боли,
когато със душата си усещам ти шамара?
Шамар да беше от ръка -
бих с лекота го преживяла.
Макар че би било голяма мъка -
без страх от тебе щом пък съм живяла?!
Но ето, че душата ми кърви,
нарязана, пребита и ранена...
Пак нещо с мене не върви?...
Защо?...
Когато всъщност аз съм наранена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados
и си те обичам :*
