Когато те погледна,
пак в мен нещо трепна,
какво ли е? Не зная,
с теб съм сякаш в рая.
До полуда те обичам,
аз не спирам да се вричам.
Смисъла в живота ти си,
без теб, светът ми празен е, личи си.
Дори в мъка и печал,
моят път теб си е избрал,
да си си само мой,
където и да тръгваш, стой!
Не ме оставяй ти сама,
ти си моята съдба.
Аз без теб не мога,
ти лекуваш всяка моя болка!
Огъня в кръвта ми,
и звездите в съня ми.
За теб аз копнея,
и нежна песен ще запея.
Всяка грешка ще прощавам,
по тебе полудявам.
Моето момче, моята мечта,
без теб, празен е деня.
Всяка нощ и всеки ден,
подарък е за мен.
Щом силно те прегърна,
никога не искам да си тръгна.
Всяка крачка с теб,
сякаш стъпваме по мед.
Твоите целувки ме разтапят,
от мен няма по-щастлива на земята.
Моята опора вечна,
прохладата в нощ гореща.
© Kristin Kostova Все права защищены