3.08.2018 г., 10:58

Когато те погледна

3.1K 1 0

Когато те погледна, 

пак в мен нещо трепна, 

какво ли е? Не зная,

с теб съм сякаш в рая.

До полуда те обичам, 

аз не спирам да се вричам. 

Смисъла в живота ти си, 

без теб, светът ми празен е, личи си. 

Дори в мъка и печал, 

моят път теб си е избрал, 

да си си само мой, 

където и да тръгваш, стой!

Не ме оставяй ти сама, 

ти си моята съдба. 

Аз без теб не мога, 

ти лекуваш всяка моя болка! 

Огъня в кръвта ми, 

и звездите в съня ми. 

За теб аз копнея, 

и нежна песен ще запея. 

Всяка грешка ще прощавам, 

по тебе полудявам. 

Моето момче, моята мечта, 

без теб, празен е деня. 

Всяка нощ и всеки ден, 

подарък е за мен. 

Щом силно те прегърна, 

никога не искам да си тръгна. 

Всяка крачка с теб, 

сякаш стъпваме по мед. 

Твоите целувки ме разтапят, 

от мен няма по-щастлива  на земята. 

Моята опора вечна, 

прохладата в нощ гореща. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kristin Kostova Всички права запазени

Стихотворение за истинската любов. 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...