Aug 3, 2018, 10:58 AM

Когато те погледна

  Poetry
3.1K 1 0

Когато те погледна, 

пак в мен нещо трепна, 

какво ли е? Не зная,

с теб съм сякаш в рая.

До полуда те обичам, 

аз не спирам да се вричам. 

Смисъла в живота ти си, 

без теб, светът ми празен е, личи си. 

Дори в мъка и печал, 

моят път теб си е избрал, 

да си си само мой, 

където и да тръгваш, стой!

Не ме оставяй ти сама, 

ти си моята съдба. 

Аз без теб не мога, 

ти лекуваш всяка моя болка! 

Огъня в кръвта ми, 

и звездите в съня ми. 

За теб аз копнея, 

и нежна песен ще запея. 

Всяка грешка ще прощавам, 

по тебе полудявам. 

Моето момче, моята мечта, 

без теб, празен е деня. 

Всяка нощ и всеки ден, 

подарък е за мен. 

Щом силно те прегърна, 

никога не искам да си тръгна. 

Всяка крачка с теб, 

сякаш стъпваме по мед. 

Твоите целувки ме разтапят, 

от мен няма по-щастлива  на земята. 

Моята опора вечна, 

прохладата в нощ гореща. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Kristin Kostova All rights reserved.

Стихотворение за истинската любов. 

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...