21 сент. 2008 г., 13:37

Когато те видях

2.1K 0 16
Когато те видях
                             
Когато ме разпъваха на кръста
и ме бичуваха, не бе ме страх,
случайно някак си погледнах към тълпата -
и те видях!
и Те видях!!!

На оня връх забивам аз трицвета,
с  мечта да мина под дъгата бях...  
поглеждам най-отгоре на света и ето -
и те видях!
и Те видях!!!
 
Огънят пъпли, вече ме изгаря,
горя на кладата и нямам дъх и ах!
Зеници и очите свеждам, за последно - 
и те видях!
и Те видях!!

От сто  вселени нося нови истини
и свалям шлема си, посипан с звезден прах...
обръщам се и гледам посрещачите -
и те видях!!!
и Те видях!!!!!
 
25.03.2008,
ЕЕТ 02:25, София от Редута.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ми Ки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "От сто вселени нося нови истини
    и свалям шлема си, посипан с звезден прах...
    обръщам се и гледам посрещачите -
    и те видях!!!
    и Те видях!!!!!"

    Браво!
  • "От сто вселени нося нови истини
    и свалям шлема си, посипан с звезден прах...
    ....
    И те видях!"
    Силно,много силно!Аплодирам те!
  • Част малка бях от света,
    в общата тълпа се слях,
    сред посрещачите... чета,
    чета, чета... и те видях.

    Поздрав и усмивка.
  • Тази песен как съм я пропуснала!!! /Но те видях, но те видях!... / Поздрави!
  • charodeika (Неделина Стоева),
    Ивана59 (Иванка Гичева,
    вран-че (Маргарита Василева)
    orhideia (Гергина Петкова)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Прекрасни нови приятели...
    Обичам Ви, но ще пусна нещо за Вас,
    по късно, днес, когато, падне, понеделнишката забрана.
    ))))

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...