Когато теб те няма
Тогава те жадувам до задъхване.
Жарава сплитам по върха на пръстите.
На устните ми тихото стенание
възкръсва с името ти в нощите.
Тогава ветровете ми пресъхнали
издишват се във буреносни крясъци.
Светкавично сърцето ми те търси
сред облаци от хиляди въпроси.
Душата ми с просия ли е пълна,
та все за теб оставам чужда?
Защо сред хилядите други
все тебе търси още до полуда?
Защо в искрата обич пак изгарям
най-нежните сълзи на клада,
защо във трепет луд изпепелявам,
щом теб до себе си те нямам?
Гърми въпросна самотата
по парещия зной в гръдта.
Когато теб те няма, тишината
долюбва ме в очите със дъжда.
Жарава сплитам по върха на пръстите.
На устните ми тихото стенание
възкръсва с името ти в нощите.
Тогава ветровете ми пресъхнали
издишват се във буреносни крясъци.
Светкавично сърцето ми те търси
сред облаци от хиляди въпроси.
Душата ми с просия ли е пълна,
та все за теб оставам чужда?
Защо сред хилядите други
все тебе търси още до полуда?
Защо в искрата обич пак изгарям
най-нежните сълзи на клада,
защо във трепет луд изпепелявам,
щом теб до себе си те нямам?
Гърми въпросна самотата
по парещия зной в гръдта.
Когато теб те няма, тишината
долюбва ме в очите със дъжда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
