Защо, когато теб те няма, усещам силна празнота,

душата ми е тъжна и самотна, иска да усети твойта топлина!

Защо, когато теб те няма, сърцето ми е пълно с тъга,

то силно иска да усети, малка част...

от твоята съдба!

 Очите ми, ах, очите ми, те са пълни със сълзи,

 сълзи за теб и за мечтите ми, които ти ми подари!

 Повярвах аз във теб, във приказката ни красива...

съдба, която е разбита... душа, която става все по-сива!

Няма те... да видиш сълзите ми, как стичат се по нежното лице...

Няма те, да видиш душата ми, как бавно разкъсва се на две!

Тя умира... ах, жестоко е, нали, когато те няма, тя не спира да кърви.

Тъжен е... животът ми без теб, без да виждам твоите очи,

 дали ако сега те видя... сърцето ми пак ще затупти!?!