18 янв. 2013 г., 08:56

Когато три са повече от триста шестдесет и пет

1.4K 0 3

 

Триста шестдесет и пет,

видях ги с очите си.

Не дни, а червени рози.

Дори една показва чувство,

а три са нещо съвършено.

Битието на милиардите -

били са и изведнъж ги няма.

Временно съм и материя,

винаги съм основание за вяра.

Разликата е само в идеята.

Когато три са повече от

триста шестдесет и пет,

не трябва да говоря много.

Достатъчно е, че съм тук

и те обичам всеотдайно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...