Триста шестдесет и пет,
видях ги с очите си.
Не дни, а червени рози.
Дори една показва чувство,
а три са нещо съвършено.
Битието на милиардите -
били са и изведнъж ги няма.
Временно съм и материя,
винаги съм основание за вяра.
Разликата е само в идеята.
Когато три са повече от
триста шестдесет и пет,
не трябва да говоря много.
Достатъчно е, че съм тук
и те обичам всеотдайно.
© Васил Георгиев Всички права запазени