18.01.2013 г., 8:56

Когато три са повече от триста шестдесет и пет

1.4K 0 3

 

Триста шестдесет и пет,

видях ги с очите си.

Не дни, а червени рози.

Дори една показва чувство,

а три са нещо съвършено.

Битието на милиардите -

били са и изведнъж ги няма.

Временно съм и материя,

винаги съм основание за вяра.

Разликата е само в идеята.

Когато три са повече от

триста шестдесет и пет,

не трябва да говоря много.

Достатъчно е, че съм тук

и те обичам всеотдайно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....