Jan 18, 2013, 8:56 AM

Когато три са повече от триста шестдесет и пет

  Poetry » Love
1.4K 0 3

 

Триста шестдесет и пет,

видях ги с очите си.

Не дни, а червени рози.

Дори една показва чувство,

а три са нещо съвършено.

Битието на милиардите -

били са и изведнъж ги няма.

Временно съм и материя,

винаги съм основание за вяра.

Разликата е само в идеята.

Когато три са повече от

триста шестдесет и пет,

не трябва да говоря много.

Достатъчно е, че съм тук

и те обичам всеотдайно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...