Триста шестдесет и пет,
видях ги с очите си.
Не дни, а червени рози.
Дори една показва чувство,
а три са нещо съвършено.
Битието на милиардите -
били са и изведнъж ги няма.
Временно съм и материя,
винаги съм основание за вяра.
Разликата е само в идеята.
Когато три са повече от
триста шестдесет и пет,
не трябва да говоря много.
Достатъчно е, че съм тук
и те обичам всеотдайно.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
