Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
22 февр. 2008 г., 16:19

Когато тя си отиде 

  Поэзия » Любовная
1021 0 11
Отишла си е старата вълшебница...
На пръсти през комина се измъкнала.
Почувствала се странно непотребна,
подвила си опашката зад ъгъла.

И заскимтяла - провинено куче,
прогонено от своите стопани.
Най-простата повеля не научило -
че всяка обич е река от рани.

Отишла си е... Няма да я върнем!
Направили сме непростими грешки.
И ще приемем всякаква присъда,
дори да е несправедливо тежка.

Тя ще загуби своето вълшебство -
на птиците крилата да раздава,
по-силно от Вечерница да свети
и малки чудеса да сътворява.

Отишла си е. И денят повяхва.
И става сивото основен цвят...

... Но някъде, под някаква си стряха
две птици продължават да гнездят!

© Бианка Габровска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тази красива нотка в края на стихотворението е като светлинка в края на тунела.
    Това е твоя запазена марка.
  • Прекрасен стих!До болка реално разкриване на действителност!Поздрави !
  • И този стих е хубав...
  • "че всяка обич е река от рани."
    Продължавам да чета и да се наслаждавам на красотата на стихотворенията ти. Не мога да не се разпиша под всяко - страхотни са!
  • Хубав стих, замислящ!
    И от мен добре дошла!
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав!
  • топла прегръдка за Уенди!

  • Още веднъж благодаря за топлото посрещане!
  • много,много ми допадна!!! Особено : " Най-простата повеля не научило -
    че всяка обич е река от рани." - което е една голяма истина...

  • Много хубав стих, красиви думи, добре подбрани. Браво!
  • Браво!!!Добре дошла!!!
Предложения
: ??:??