Когато тя си отиде
Отишла си е старата вълшебница...
На пръсти през комина се измъкнала.
Почувствала се странно непотребна,
подвила си опашката зад ъгъла.
И заскимтяла - провинено куче,
прогонено от своите стопани.
Най-простата повеля не научило -
че всяка обич е река от рани.
Отишла си е... Няма да я върнем!
Направили сме непростими грешки.
И ще приемем всякаква присъда,
дори да е несправедливо тежка.
Тя ще загуби своето вълшебство -
на птиците крилата да раздава,
по-силно от Вечерница да свети
и малки чудеса да сътворява.
Отишла си е. И денят повяхва.
И става сивото основен цвят...
... Но някъде, под някаква си стряха
две птици продължават да гнездят!
На пръсти през комина се измъкнала.
Почувствала се странно непотребна,
подвила си опашката зад ъгъла.
И заскимтяла - провинено куче,
прогонено от своите стопани.
Най-простата повеля не научило -
че всяка обич е река от рани.
Отишла си е... Няма да я върнем!
Направили сме непростими грешки.
И ще приемем всякаква присъда,
дори да е несправедливо тежка.
Тя ще загуби своето вълшебство -
на птиците крилата да раздава,
по-силно от Вечерница да свети
и малки чудеса да сътворява.
Отишла си е. И денят повяхва.
И става сивото основен цвят...
... Но някъде, под някаква си стряха
две птици продължават да гнездят!
© Бианка Габровска All rights reserved.
