25 янв. 2009 г., 16:38

Когато тя си отиде...

Поэзия » Любовная

1.2K 0 12

В нощта, когато тя ме напусна,
дълго на прозореца стоях.
Как можах това да допусна?!...
Без звук, без глас аз крещях.

Загледан в следите ù долу в снега,
питам се какво ми остана.
Усмихнах се тъжно, а мисъл една
последна в мен пропълзя.

Има ли смисъл да продължавам?
Загубих причината да живея.
Не, тези белези не мога да залича.
Сам своята кръв ще пролея.

Толкова внезапно всичко се обърна.
На спусъка ръката ми потреперва.
Няма как времето назад да върна.
И ето... ИЗСТРЕЛ!... и болката изчезва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gabigoranova (pisanonqkudeneshto)

Стиха ме кефи, но не трябва да мислиш така ..

2010-12-05T19:11:29+02:00
vaskometala (Викернес)

Приятелю,това произведение ми харесва много

2010-04-18T21:54:01+03:00
CherniqtEzdach (Черният Ездач)

:о) Много Красиво жалко,че с един изтрел е невъзможно да заличим болката :О) Успехи за напред :О) Бива си те :О)

2009-04-07T17:51:11+03:00
va6ta-lelq (Диреоставаща Епилация)

Поздравления, много добре е написано, силно... но в реалността, постъпката е сигурен признак за малодушие и лабилност..Колкото и да боли, колкото и да не ти стигат силите- пътят е напред, а ние сме живи, за да изстрадаме и да умрем.. Това е рамката, но за да не остане рамка без картина, трябва да рисуваш- а мътравците не разполагат с тези възможност
И пак-поздравления

2009-02-26T18:27:13+02:00
Silently*Broken (Ив)

Колко пъти ми е минавало през главата не е истина...ама в крайна сметка съм егоист 6

2009-02-24T22:57:01+02:00