Когато тя си отиде...
В нощта, когато тя ме напусна,
дълго на прозореца стоях.
Как можах това да допусна?!...
Без звук, без глас аз крещях.
Загледан в следите ù долу в снега,
питам се какво ми остана.
Усмихнах се тъжно, а мисъл една
последна в мен пропълзя.
Има ли смисъл да продължавам?
Загубих причината да живея.
Не, тези белези не мога да залича.
Сам своята кръв ще пролея.
Толкова внезапно всичко се обърна.
На спусъка ръката ми потреперва.
Няма как времето назад да върна.
И ето... ИЗСТРЕЛ!... и болката изчезва...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
