25 ene 2009, 16:38

Когато тя си отиде...

1.2K 0 12

В нощта, когато тя ме напусна,
дълго на прозореца стоях.
Как можах това да допусна?!...
Без звук, без глас аз крещях.

Загледан в следите ù долу в снега,
питам се какво ми остана.
Усмихнах се тъжно, а мисъл една
последна в мен пропълзя.

Има ли смисъл да продължавам?
Загубих причината да живея.
Не, тези белези не мога да залича.
Сам своята кръв ще пролея.

Толкова внезапно всичко се обърна.
На спусъка ръката ми потреперва.
Няма как времето назад да върна.
И ето... ИЗСТРЕЛ!... и болката изчезва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиха ме кефи, но не трябва да мислиш така ..
  • Приятелю,това произведение ми харесва много
  • :о) Много Красиво жалко,че с един изтрел е невъзможно да заличим болката :О) Успехи за напред :О) Бива си те :О)
  • Поздравления, много добре е написано, силно... но в реалността, постъпката е сигурен признак за малодушие и лабилност..Колкото и да боли, колкото и да не ти стигат силите- пътят е напред, а ние сме живи, за да изстрадаме и да умрем.. Това е рамката, но за да не остане рамка без картина, трябва да рисуваш- а мътравците не разполагат с тези възможност
    И пак-поздравления
  • Колко пъти ми е минавало през главата не е истина...ама в крайна сметка съм егоист 6

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...