Лорелай (Люляк)
109 142
5 февр. 2009 г., 20:17

Когато умират люлякови нощи 

  Поэзия » Другая
838 0 1
Когато умират люлякови нощи

Пеем "Още има люлякови нощи."
Носиме във себе си измама,
че щом светът ни не е свършил още,
то има време. Време за промяна.

Не, няма време! Няма я заблудата!
И няма вече люлякови нощи!
И аз съм друга. Всичките сме... Другите.
И няма вече "още"... Няма още...

Загубихме се! Давим се в заблудата,
която вчера си сами измислихме -
за да прикрием, че сме вече Другите,
че няма даже за какво да пишем.

Ония Другите - без чувства и без влюбване.
А пеем "Още има люлякови нощи!"
О, страх ме е, че щом сме се изгубили,
за нас не съществува вече "още"..

18:17
05.02

© Люляк Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...О, страх ме е, че щом сме се изгубили,
    за нас не съществува вече "още"....

    !!!!!!!!!!!!!
    Миличка, много добре си го написала!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Поздравления!!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??