Когато умират люлякови нощи
Пеем "Още има люлякови нощи."
Носиме във себе си измама,
че щом светът ни не е свършил още,
то има време. Време за промяна.
Не, няма време! Няма я заблудата!
И няма вече люлякови нощи!
И аз съм друга. Всичките сме... Другите.
И няма вече "още"... Няма още...
Загубихме се! Давим се в заблудата,
която вчера си сами измислихме -
за да прикрием, че сме вече Другите,
че няма даже за какво да пишем.
Ония Другите - без чувства и без влюбване.
А пеем "Още има люлякови нощи!"
О, страх ме е, че щом сме се изгубили,
за нас не съществува вече "още"..
18:17
05.02
© Люляк All rights reserved.